ВСИЧКО ЗА ВОДАТА

Водата се явява втория по важност елемент в акваристиката( първият  е самия аквариум, в който ще държим водата).За съжаление много от начинаещите акваристи не си представят, че водата освен, че e мокра ,студена или топла, има и много други важни за рибите параметри – например киселинност, твърдост и т.н.Различните риби се нуждаят от различна вода.Всички разбират, че в една клетка не трябва да се гледат едновременно пингвини и папагали,но не разбират, че рибите също са различни и то не само сладководните и морските.

                        В тази статия се разглеждат основните параметри на водата и начините за контрол.

Киселинност ( рН )

Всички сме учили Химия в училище, но болшинството от нас със сигурност твърдо са забравили всичко. Затова акваристите особено начинаещите започват да се интересуват от рН,чак като чуят сърцераздирателните викове на умиращите риби.За щастие повечето от рибите за начинаещи, като Данио или Барбуси, живеят при всякакви разумни стойности на рН.Проблемите започват когато един начинаещ акварист си купи красива риба, която се оказва цихлида от езерото Малави и изисква алкална вода.

                        Водата се състои от водород и кислород(това го знаем всички).Молекулата на водата се разпада на два йона –положително зареден водороден катион Н+ и отрицателно зареден хидроксилен анион ОН-.Стойностите на рН описват съдържанието на положително заредени водородни йони.Изменението на стойността на рН с 1 (единица), съответства на изменение на концентрацията 10 пъти.При рН 6 количеството на водородните йони Н+ е десет пъти повече,отколкото при рН 7 и обратно. Спомнете си затова когато променяте киселинността на водата.Малки промени в рН драстично променят химията на водата.В неутрална вода концентрацията на всички йони във водата е еднаква и рН=7, в кисела вода рН<7, а в алкална вода рН>7.

                        Стойностите на рН могат да бъдат променяни с помощта на вещества променящи концентрацията на Н+.Например , киселините разтваряйки се във водата образуват Н+ йони и по този начин стойностите на рН падат.

                        Много вещества имат буферна способност, т.е. способност да предотвратяват измененията в стойностите на рН при добавяне на киселини или основи.С най – голямо значение от тях са карбонатите, които определят карбонатната твърдост на водата.Например:разтвор на хлебна сода(натриев бикарбонат NaHCO3) има рН около 8,4.В разтвор образува йони на натрия Na+ и бикарбонат HCO3-.При добавяне на киселини или основи произтича следната неутрализираща реакция

H+ + HCO3--> H2O + CO2
OH- + HCO3- -> H2O + CO3-2

Т.е. разтвора на натриев бикарбонат има постоянни стойности на рН за достатъчно широк диапазон и може да бъде използван за стабилизиране стойностите на рН във водата.Затова опитите да понижите рН до стойност 6 (за да сложите дискуси) в аквариум с варовиков грунд са обречени на неуспех.Разбира се ако добавим киселина в количества превишаващи свободните йони на бикарбоната, то тя ще измени стойностите на рН.

                        Биологичната активност в аквариума води до образуването на различни киселини в аквариума, които с течение на времето намаляват стойностите на рН.Затова ако водата не притежава достатъчна буферна способност с течение на времето стойностите на рН падат до нива критични за рибите.Освен това при ниски стойности на рН биофилтрацията е по-малко ефективна, стойностите на рН падат с нарастваща скорост.Разтвореният във водата буфер ще неутрализира падането на стойностите дотогава докато не се „изтощи”.При смяна на вода буфера се обновява.Ако водата е мека можем да увеличим буферната способност с добавяне на сода бикарбонат.В магазините за акваристика се продават вещества способни да стабилизират стойностите на рН на различни нива.

                        Болшинството риби живеят при стойности на рН в диапазона 6.5 – 8.Рязката промяна в рН води до стрес ,болести и дори смърт.Например при поставяне на риби във вода с няколко единици по-ниско рН от това при което са живели,рибите престават да плуват и „висят” в едно положение.След известно време те умират.

                        Затова е много важно да не променяме рязко стойностите на рН.Дори и ако забележите , че стойностите на рН се различават от оптималните трябва бавно да ги върнем в нормално положение като ги променяме по-малко(1-2 единици) всеки ден.Когато слагаме новозакупена риба е необходимо да я сложим в отделен съд и малко по-малко да добавяме вода от аквариума за да може  да се адаптира към рН-то и температурата.

Измерване на рН

Както бе посочено по-горе,киселинността на водата се явява важен параметър на аквариумната вода.Различните риби предпочитат различни стойности на рН.Това е особено важно при поставяне диагноза на рибите.Ако рибите Ви внезапно се разболеят първото, което трябва да направите е да премерите рН в аквариума(заедно с амоняка).За целта различните фирми произвеждат тестове.

                        Другият начин е да се използват електронни тестери.Те биват два вида:първия вид е предназначен само за измерване стойностите на рН(поставяте сондата във водата и измервате стойността на рН-рН метър),вторият вид измерват рН и в зависимост от стойността подават сигнал към друго устройство( например система за СО2)те се намират постоянно в аквариума( рН – контролер).

Предимства на тези устройства

1.        Бързина на получаване на резултатите

2.        Точност ( от 0.05 – 0.1 рН единици)

3.        Възможност за непрекъснато измерване на рН и получаване на управляващ сигнал.Някои модели могат да се свързват към компютър.

Недостатъци

1.        Висока цена

2.        Необходимост от периодично калибриране(настройване).Трябва да разполагате с калибрираща течност

3.        Трябва да разполагаме с уред за автоматична температурна компенсация или сами да я изчисляваме и да коригираме стойността.

4.        Живот на електрода – около година при непрекъсната работа(зависи от вида на електрода).

5.        Трябва добре да ги измиваме преди употреба и да ги държим влажни.

 

Твърдост на водата

Твърдостта се явява вторият по важност параметър на водата заедно с киселинността.Твърдостта се определя от наличието на разтворени в нея минерали и в голяма степен определя другите свойства на водата.Въпреки огромния брой на разтворени в нея минерали,само някои от тях определят твърдостта.Твърдостта на водата се дели на две части: постоянна  твърдост (GH)  и променлива( КН – карбонатна).Понякога говорим за обща твърдост, която се явява обща сума на тези две части.Постоянната твърдост се определя от това какви соли остават във водата след кипене.Солите определящи карбонатната твърдост падат на дъното като утайка.Например за калция

Ca(HCO3)2<-> CaCO3+H2O + CO2

CO2 се изпарява при кипене, а слаборазтворимия CaCO3 се утаява като утайка и образува бели налепи по стените на съда.Същите налепи се образуват и по стъклата на аквариума при изпарението на водата.Тъй като CaCO3 се разтваря от киселини,тези налепи се чистят най-добре с оцет.

0-4 dGH

Много мека вода

4-8 dGH

мека вода

8-12 dGH

Средна твърдост

12-18 dGH

Умерена твърдост

18-30 dGH

Твърда вода

 Постоянната твърдост се определя от съдържанието на йони на Ca++ и Mg++ във водата.Постоянната твърдост се измерва в градуси  твърдост(dGH, dKH) или в mg/l CaCO3:

1 градус твърдост е равен на 17.8 mg/l CaCO3

Тази твърдост е най-важна защото тя на практика определя колко мека или твърда е дадена вода:тя определя степента на пригодност на дадена вода за рибите,растенията,развитието на хайвера и т.н.

Карбонатната твърдост се определя от концентрацията карбонати CO3- и бикарбонати HCO3- във водата (в аквариумната вода основно присъстват бикарбонати тъй като карбонатите се съдържат в значителни концентрации при високо рН>9).Тя характеризира буферната способност на водата да предотвратява падането на рН от нарастващата органика.В акваристиката този термин и понятието буферна способност(алкалност) се използват взаимозаменяемо,защото всички аквариумни тестове измерват КН по метода на титрирането-изменението цвета на разтвора при добавяне на определено количество киселина,която свързва всички свободни буферни йони.Количеството на капките киселина определя стойността на КН.Тъй като киселината не различава карбонатните от бикарбонатните йони,които участват в неутрализацията, не можем да получим чиста стойност за кН.Но това не ни интересува,важна е неутрализиращата способност на водата.Обикновено при липсата на фосфати и соли на бора в големи концентрации твърдостта на водата напълно се определя от кН.

                        Друго объркване се дължи на факта,че под обща твърдост(сумата на постоянната с променливата) се разбира постоянната твърдост (GH).Има аквариумни тестове,които измерват GH.

Повишаване на твърдостта – променяйте стойностите й плавно,защото ще предизвикате стрес у рибите и др. проблеми.

·          КН – една чаена лъжичка натриев бикарбонат(сода за хляб) на 50 литра вода ще повиши КН с 4 градуса dKH

·          GH две чаени лъжички калциев карбонат на 50 литра вода ще увеличи едновременно KH и GH с  4 градуса.По този начин променяйки съставките можем да постигнем необходимите параметри на твърдостта.

Намаляване на твърдостта – много сложен проблем.

·          Използвайте дестилирана вода, която се продава в магазините.

·          Филтрирана вода през специални филтри-обратна осмоза и дейонизация.

·          Филтрирана вода през различни смоли,които се продават. Недостатъка на този метод е ,че обикновено се използва една смола( отделят се анионите или катионите) и се заменят не с йони на H+ или OH- , а  с други йони - например йони на  Ca, Mg на Na, което не е много добре за растенията.

·         Най-лесния и удобен начин е чрез филтриране на водата през торф.За целта се поставя торф във филтъра(вътрешен или външен).Друг начин е да поставите торф(във филтърна торбичка) в съда където престоява водата.За риби, които изискват много мека вода можем да използваме торф в грунда.Недостатък на торфа се явява оцветяването на водата в жълтеникаво( може да се премахне чрез филтрация с активен въглен)

Други параметри на водата – проводимост, окислителен потенциал и др.

В допълнение към основните параметри на водата има и други, които я характеризират.Но тъй като по-рядко се използват в акваристиката,ще ги засегнем накратко.

TDS (Total Dissolved Solids)величина показваща пълното количество разтворени във водата соли и др. твърди вещества.Тази величина най-точно показва  с колко дадената вода се различава от чистата(Н2О)дестилираната или получената чрез обратна осмоза.Мерната единица за TDS е -  mg/l. TDS се измерва по няколко начина.Първият е като изпарим водата и измерим всички останки.Вторият начин е чрез използване на електронни TDS измерители.Тези измерители не са особено точни защото измерват способността на водата да провежда електричество, а не всички йони са електрически заредени, а и заредените са с различен заряд.Затова тези уреди се калибрират много сложно.Измерителя на проводимостта  е най-добрият уред.

 Проводимост (conductivity)- величина характеризираща способността на водата да провежда електричество.Тази способност се определя от наличието на положително и отрицателно заредени йони,тяхната подвижност,температурата и т.н.Болшинството от разтворените във водата неорганични соли увеличават способността на водата да провежда електричество.Проводимостта се явява обратна на съпротивлението и се измерва в сименси(S).Проводимостта на абсолютно чистата вода при стайна температура е 0.05 mkS/cm.В действителност проводимостта на дестилираната вода се увеличава бързо поради разтварянето на СО2 в нея.Водопроводната вода усреднено има проводимост варираща от 50 до 1500 mkS/cm.

Съществува приблизителна зависимост между TDS и проводимостта.

TDS mg/l = 0.64 mkS/cm

Тази зависимост е емпирична и за вашата водопроводна вода може да се различава.

Примерна зависимост между концентрацията на готварска сол и проводимостта

1 mg/l NaCl = 1.9 mkS/cm

Окислителен потенциал (redox potential, ORP).Ако искаме еднозначно да определим тази величина можем да кажем,че тя характеризира чистотата на вашата вода.Ниска стойност на ORP означава , че във водата има много органика.

                        Съществуват два вида реакции – окислителни и възстановителни.Към първите се отнасят тези реакции при които молекулите губят електрони , към вторите тези при които молекулите поглъщат електрони.Атоми като кислорода и хлора се нуждаят от електрони и затова се явяват окислители.Други като например водорода и желязото имат излишни електрони и се явяват възстановители.Разликата в зарядите на окислителите и възстановителите във водата се нарича окислително-възстановителен потенциал.Ако окислителите във водата са повече,то потенциала е положителен и обратно. ORP се измерва в миливолтове.

Разлагането на органиката се явява окислителна реакция.Натрупването на органика води до увеличение в концентрацията на възстановителите и намалява стойностите на ORP.Колкото по-голяма е тази стойност толкова повече окислители има във водата,толкова повече органика може да бъде разложена и толкова по-чиста ще е водата.От друга страна високите стойности на  ORP може да са вредни за рибите и растенията,защото разрушават живите клетки. Оптималните стойности са между 250 и 400 mV.Стойността на ORP зависи от много фактори и може да се колебае, например намалява при увеличаване на температурата и понижение на рН.

ORP се измерва със специални уреди аналогични на уредите измерващи рН. ORP може да се повиши с регулярна смяна на вода,почистване на аквариума, продухване с въздух или озониране.

Кислород и въглероден диоксид

Основните газове разтворени във водата са както и в атмосферата-кислород,въглероден диоксид и азот.Най-добре се разтваря въглеродния диоксид, неговата разтворимост е 70 пъти повече от разтворимостта на кислорода и 150 пъти от разтворимостта на азота.Азота практически не указва влияние на жизнеността на организмите в аквариума, с изключение на синьо-зелените водорасли,които го усвояват.В таблицата са приведени нивата на насищане на разтворените във водата кислород и въглероден диоксид( нивото на насищане показва максималното количество газ което може да се разтвори,но не равновесното ниво,което за въглеродния диоксид при стайна температура е около 2 mg/l).

Температура на водата °С

5°С

10°С

15°С

20°С

25°С

30°С

Разтворен във водата кислород(ниво на насищане) mg/l

13.8

12.0

10.3

9.3

8.3

7.6

Минимално ниво на кислорода необходим за рибите(примерно)mg/l

9.1

8.8

8.3

7.8

7.4

6.9

Разтворен СО2 във водата
(ниво на насищане) g/l

2.8

2.4

2.0

1.7

1.5

1.3

Както се вижда от таблицата разтворимостта на въглеродния диоксид стотици пъти превишава разтворимостта на кислорода.Основните процеси,в които участват кислорода и въглеродния диоксид са:

·          Дишането на рибите, както и ние рибите вдишват кислород и издишват въглероден диоксид

·          Дишането и фотосинтезата при растенията.При дишането растенията използват кислород и отделят въглероден диоксид.Обикновено се предполага ,че дишането при растенията се извършва на тъмно, но това не е така .Процеса протича през цялото денонощие в това число и на светло заедно с фотосинтезата,при която се поглъща въглероден диоксид и се отделя кислород.

·          Бактериите и другите микроорганизми, участващи в процесите на разграждане на органиката в аквариума, също консумират кислород.

·          Други химични процеси в аквариума.Например при гнилостните процеси в грунда се отделя сероводород H2S,който се нуждае от кислород за да се окисли.

Кислорода,заедно с температурата на водата са факторите определящи обмена на веществата при рибите.Например при температура по-висока от 15 °С кислорода , а не температурата се явява фактора забавящ метаболизма.Консумацията на кислород зависи от вида на рибите, строежа на хрилете(колко ефективно могат да извличат кислорода от водата) и т.н.По-активните риби,се нуждаят от повече кислород,по-големите също(като потреблението не е пропорционално на теглото-например риба с тегло 10 гр. изразходва 1,3 мг кислород на грам тегло в час,риба с тегло 500 гр.само 0.25мг).С повишаване на температурата потреблението на кислород рязко се повишава,например активна златна рибка изразходва при температура 15°С - 0.16 mg кислород на грам тегло в час, а при температура 30°С - 0.43 mg.

                        Рибите,които в природата живеят във води бедни на кислород са се приспособили към тези условия, например лабиринтовите риби могат да „поглъщат” въздух.От друга страна много риби,като африканските цихлиди от езерото Малави се нуждаят от богата на кислород вода.

                        Усреднено,нивото на кислорода в аквариума не трябва да пада под 7мг/литър.Рибите живеещи при понижена концентрация на кислород са по-податливи към заболявания,малките изостават в развитието си и т.н.При недостатък на кислород рибите започват да взимат кислород от повърхността, но при продължителна липса се получава натравяне с въглероден диоксид.Риба починала от задушаване е с широко отворена уста,”изпъкнали” хриле с блед цвят(въпреки,че подобни симптоми могат да се появят и при други заболявания).

                        Въпреки широко разпространеното схващане въглеродния диоксид не измества кислорода от водата.Нивото на разтворения във водата въглероден диоксид зависи от много параметри.Високите нива на въглероден диоксид водят до отравяне на рибите,те изпадат в кома и умират.

Най-простия начин за поддържане високи нива на кислорода и ниски нива на въглеродния диоксид е аерацията и размесването на водата с помпи.При този процес кислорода се разтваря във водата а въглеродния диоксид излита във въздуха.Трябва да следим повърхността на водата да не е мазна или да има бактериален филм препятстващ газообмена.Старайте се да не поддържате по-висока температура отколкото е необходима за дадения вид риби.При висока температура разтворимостта на кислорода намалява,  а необходимостта от него се увеличава.

                        Друг начин е да се отглеждат растения,които поглъщат въглероден диоксид и отделят кислород.Парадоксално е, но на силна светлина растенията отделят повече кислород отколкото може да се разтвори във водата-вижда се как от растенията се издигат мехурчета кислород.

                        Разбира се може да се набавя кислород във водата от бутилка,но този метод е сложен, изисква специален реактор и контрол.В противен случай можем да отровим рибите .Затова този метод не се разглежда.

Тежки метали във водата

Съдържащите се във водата тежки метали са токсични за рибите, дори и тези,които в малки дози са необходими за добрия растеж на растенията(цинк,мед,никел и т.н.).Дори ако съдържанието на метали отговаря на пределно допустимите норми за човека,водата може да бъде токсична за рибите.Това особено се отнася за медта и цинка, които не са токсични за човека в разумни концентрации.

Метал

мдк за хора (ppm)

мдк за риби (ppm)

Cd (кадмий)

0.005

0.01

Cr (хром)

0.1

0.05

Cu (мед)

1.5

0.02

Hg (живак)

0.002

0.01

Pb (олово)

0.015

0.1

Zn (цинк)

5.0

0.1

Таблицата показва сравнителна мдк(максимално  допустима концентрация) за риби и хора.

Източници на метали във водата освен замърсените реки от които водата постъпва във водопровода са например медните тръби.За разлика от рибите ние не сме постоянно във вода и металите намиращи се във водата,попадат в храносмилателната система,където се свързват с органиката в храната.От друга страна металите попадат в организма на рибите по много начини.Металите са токсични,защото могат да се свързват с органичните молекули и да нарушат функциите им.Например живака се свързва с SH-групата,която влиза в състава на повечето белтъци.

Металите са особено токсични за малките риби.Тежките метали в големи концентрации са токсични за растенията въпреки,че в малки концентрации са необходими за растежа им.Например: най-често се предозира желязото,което се добавя като тор.При излишък на желязо листата на растенията стават кафяви и се покриват с петна.Симптомите са аналогични със симптомите при недостиг на фосфор.Особено страдат бавно растящите растения,например криптокорините,които не успяват да се справят с повишените нива на желязото.

Токсичността на металите зависи от много параметри на водата:

·          Киселонност,рН.По правило металите са много по-токсични в кисела среда(вода).Когато рН падне до 5.5 алуминия,медта и цинка се извличат от дентрита и преминават във водата.Това трябва да се има впредвид когато отглеждаме цихлиди,които обичат алкална вода.Тъй като токсичността на металите в алкална вода е по-ниска,то тези риби са по-чувствителни към токсичните метали.

·          Твърдост.Аналогично ,металите са по-токсични в мека вода.Например в твърда вода токсичността на меда намалява заради конкуренцията на медта (Cu++) и калция (Ca++) при преминаването през клетъчната мембрана.

·          Разтворената във водата органика.Повишеното ниво на органиката води до намаляване токсичността на металите, защото тя се свързва с тях.Особено добре се свързват хуминовите киселини,които се получават при гниенето на растителната органика и добавянето на торф във водата(филтрирането през торф може да се използва за понижение токсичността на металите).Колкото и да звучи парадоксално металите са по-токсични в чиста вода.Разбира се това не означава,че не трябва да се сменя водата в аквариума.Проблемите от замърсената вода с много органика ще бъдат много по-големи.

·          Хелатори.Масово използваните хелатори добавяни в смесите с микроелементи за растенията имат способността да се свързват с металите(те и затова се слагат,да предотвратят окисляването на микроелементите,което ги прави неизползваеми от растенията).Ако използваме хелировано желязо за подхранване на растенията,то атомите на желязото са здраво свързани с една молекула EDTA, което пречи на свързването на медта с желязото.Обратната реакция е възможна тъй като връзката на медта с желязото е по-слаба.

·          Растения.Може би,това е най-добрия начин да се справим с металите в аквариума.Растенията особенно бързорастящите много активно поглъщат металите от водата.Опит направен с Елодеа поставена във вода с концентрация на цинк 2.2 мг/литър в течение на 2 часа показва,че тя е способна да натрупа до 300 мг./кг сухо вещество цинк в листата и до 1000мг/кг сухо вещество цинк в корените.Ето още един довод за ползата от отглеждане на растения в аквариума освен естетиката и борбата с водораслите.

Подготовка на чешмяната вода

Основен източник на вода за аквариума се явява водопроводната мрежа.Водата във водопровода се обработва още във водопроводната станция за да не тече от крана желе от бактерии.Обикновено водата се обработва с хлор или хлорамин.Хлора лесно се изпарява при размесването на водата.Достатъчно е да оставим водата в широк съд за едно денонощие за да се премахне хлора.Ако не сменяте много вода и я добавяте на тънка струя може и да не престоява  а да се добави направо в аквариума.Друг начин е да се използват препарати дезактивиращи хлора,като:Aqua safe  или активен въглен.

При по-съвременните методи за обеззаразяване на водата се използва хлорамин,който е по-отровен и по-устойчив от хлора.За да го премахнем трябва да използваме препарат дезактивиращ хлора.

Във водопроводната мрежа водата се намира под налягане затова в нея има разтворен повече въздух отколкото при атмосферно налягане.Затова при поставяне на водата в аквариума и загряването й ,разтворения въздух започва да се отделя под формата на мехурчета по стените на аквариума и т.н.Ако в такава вода поставим риби това може да доведе до запушване на кръвоносните им съдове.

Друг проблем свързан с водопроводната вода може да е несъответствие на параметрите на водата с тези,които са ни необходими за аквариума, наличие на метали,органика, нитрати,фосфати,предизвикващи ръст на водораслите.За изменение на твърдостта и рН писахме в съответните раздели.Ако във водата присъстват и други нежелани компоненти тогава си заслужава да се помисли за филтриране на водата през специални филтри-осмоза или дейонизация.Или закупуване на такава вода.Трябва да знаете ,че към такава вода е необходимо да се добавят препарати за постигане на необходимата твърдост и рН.

Дестилирана вода

Дестилираната вода може да се използва като един от компонентите за приготвяне на аквариумната вода.Не трябва да се гледат риби в такава вода.Тази вода просто не е „никаква”.В нея няма минерали, електролити и др.В такава вода рибите ще се чувстват зле-поради осмотичното налягане водата ще влиза вътре в рибите(тъй като концентрацията на соли във вътрешността на рибите е по-висока отколкото във водата) поради което те постоянно трябва да се освобождават от нея…..а как бихте се чувствали Вие ако трябваше през минутка да тичате до тоалетната?

Въпреки широко разпространеното мнение,че дестилираната вода има киселинност рН=7,това е вярно само в първия момент след приготвяне на водата.Намиращия се във въздуха СО2 се разтваря във водата без карбонатна твърдост и понижава киселинността й.Киселинността на тази вода е 5-6,което не е благоприятно за много видове риби.В такава вода трябва да добавим необходимите соли,които се продават в магазините.

Най-добре е дестилираната вода да се използва за смесване с чешмяната вода за намаляване на твърдостта й.

Дестилирана вода може да се купи от магазините.Не трябва да я бъркате с различните видове питейна вода,която се продава,тя не е дестилирана.Дестилираната вода трябва да се съхранява в хладилника ,тъй като в нея няма дезинфекциращи вещества.

Осмоза (reverse osmosis)

Ако вашата вода е твърда и въпреки всичко иската да гледате и развъждате Дискуси,ще трябва да се замислите как да им приготвите подходяща вода.Съществуват няколко начина:

1.        Закупуване на дестилирана вода.Подходящ е само ако имате малко аквариумче,в противен случай излиза много скъпо.

2.        Филтриране на водата през торф.

3.        Дестилиране на водата

4.        Осмотична филтрация

5.        Дейонизация

6.        Отглеждане на риби,които обичат твърда вода,да си говорим честно това е най-добрия начин

Осмотичната филтрация се основава на свойството на водата да прониква през порести мембрани непропускливи за разтворените вещества.Обикновено течността прониква от области с по- ниска концентрация към области с по-висока концентрация.По тази причина на сладководните риби им се налага да отделят течности от организма си ,а на соленоводните да приемат течности.Ако изкуствено увеличим налягането от едната страна посоката на процеса ще се промени.На този принцип се базира работата на филтъра за обратна осмоза.Образно водата минава през мембраната, а солите остават.За разлика от дейонизацията осмозата е механичен процес,който позволява да се филтрират и други вещества,като органични молекули и бактерии.

                                                                      

 

                                                            

                                              

Осмозата се състои от няколко части.Първо има пореста мембрана с размер на порите 1-2 микрона.Тя филтрира по едрите замърсявания,които ще запушат ситната мембрана.Понякога в този пред-филтър има и филтър с пълнежи омекотяващи водата,това удължава живота на мембраната.След това е поставена полупропускливата мембрана.В системата също така може да има активен въглен неутрализиращ хлора във водата.

Има два типа мембрани:

1.        Целулозна(триацетат целулоза,СТА)-традиционен пълнител за филтъра.Може да се използва само в случаите когато водата се хлорира в противен случай намиращите се във водата бактерии се заселват в нея и я изяждат.Тъй като тя не задържа хлора той може да бъде отделен с филтър поставен след нея.Не е подходяща и ако водата има твърдост над 30 dGH и pH повече от 8.5.

2.        Тънкослойна мембрана(TFC)-най-съвременния филтриращ материал.Притежава по-добри филтриращи свойства-получава се по-чиста вода и тази мембрана работи по-добре в твърда и алкална вода.Тези мембрани не обичат хлорирана вода и затова трябва да се постави филтър с активен въглен преди тях.Помнете ,че в мембраната могат да се заселят всякакви бактерии затова не е добре тази вода да се пие.Дори и да не я пиете съхранявайте дестилираната вода в хладилника - няма нужда да отглеждате разнообразни бактериални култури.

Когато си купуваме такъв филтър освен началното вложение трябва да обърнем внимание и на следните фактори.

1.        И двата вида мембрани изискват определено работно налягане.Ако налягането във водопровода не е достатъчно ще трябва да сложите специална помпа.

2.        Периодично трябва да сменяме пред-филтъра и активния въглен.В за висимост от честотата на използване и степента на замърсяване на водата ,живота им е  6 месеца и повече при непрекъсната работа.Самата мембрана(най-скъпия елемент във филтъра) се промива (след 150 – 200 часа работа) и се сменя 2-3 пъти в годината.

3.        Производителността на филтъра зависи от налягането на входящата вода и степента на пречистване(колко плътна е мембраната).Зависи също и от температурата на водата.

4.        Мембраната се разрушава при изсъхване.Затова ако не я използвате дълго време трябва да я съхранявате в специален разтвор или във вода в хладилника.

Осмотичните филтри при правилна употреба  дават много чиста вода,която е много по-евтина от  тази продавана в магазините.Трябва да помним,че филтрираната вода е толкова чиста, че трябва да я смесваме с водопроводна или да й добавяме необходимите минерали.

Дейонизирана вода (de – ionization)

                        В тези филтри се използват химически активни филтърни пълнежи.Те заменят разтворените във водата йони с други.Първия пълнеж филтрира положително заредените йони(катиони),като ги заменят с йони на водорода H+, а втория заменя отрицателните йони(аниони) с хидроксилни йони OH-.Комбинирането на двата стадия води до получаването на водна молекула.Процеса протича докато има йони за замяна.След изтощаването смолата може да се възстанови с използването на соли и киселини.

Някои смоли особено тези ,които се препоръчват за употреба в стандартните филтри заменят катионите с йони на натрия.Същият принцип се използва за омекотяване на водата в басейните и за пране.Тази смола се възстановява в силен разтвор на сол.Концентрацията на натриеви йони може да е вредна за някои чувствителни риби и не е особено полезна за растенията защото блокира усвояването на някои микроелементи.Добре е да се използват и двата пълнежа за катиони и аниони.

Понякога тези пълнежи са смесени,но това не е добре защото при възстановяването трябва да ги разделим.

По принцип при тези филтри се получава по-чиста вода отколкото при осмозата.Например те много добре премахват силикатите,което е особено необходимо за рифовия аквариум.Производителността и времето на работа зависят от много фактори,особено от съдържанието на минерали в изходната вода.При много твърда вода смолата може да се наложи да се регенерира след 100-200 литра.За увеличаване живота на този филтър може да го свържем след осмозата.

Основни параметри на водата ( кратко)

Тук ще разгледаме накратко ,без подробности,основните параметри на водата.В повечето случаи е достатъчно да знаете имената и начините за измерване на тези параметри,за да имате хубав аквариум.Просто ги приемете за нещо,което трябва да контролирате,както приемате,че в контакта имате някакво напрежение без да знаете какво точно е напрежение, и  това съвсем  не ви пречи да използвате електричеството.

рН-характеризира киселинността на водата.Трябва да бъде в границите 6-7.5 за повечето риби.Най-важния химически параметър на водата.За измерването му се използват тестове,които се продават в магазините за акваристика.С времето поради натрупването на органика,стойностите на рН падат затова трябва редовно да ги следим.Рибите могат да се адаптират към различните стойности на рН в разумни граници, ако те се променят плавно.

0-4 dGH

Много мека вода

4-8 dGH

Мека вода

8-12 dGH

Средно твърда

12-18 dGH

Умерено твърда

18-30 dGH

Твърда вода

Твърдост на водата- постоянна (GH) и променлива (карбонатна - KH).Измерва се с тестове. . Мерна единица - градуси твърдост (dGH, dKH) или в mg/l CaCO3:

1 градус твърдост е равен 17.8 mg/l CaCO3

Карбонатната твърдост характеризира способността на водата(буферна способност) да предотвратява понижението на рН.

Оптимални параметри на водата за различните риби

Вид риби

киселинност pH

Обща твърдост dGH

забележка

Риби от региона на Амазонка (дискус)

5.5-6.5

1-4

 

Западноафрикански цихлиди

6.0-7.0

5-12

 

Харацинови и барбуси

6.0-7.5

5-12

 

Лабиринтови

6.5-7.5

5-10

 

Централноамерикански цихлиди

6.5-7.5

10-20

 

Живородки(гупи,хелери)

7.5-8.5

15-25

Леко солена вода

Молинезии

7.5-8.3

20-30

Солена вода, 2-3 чаени лъжички на 10 литра вода

Африкански цихлиди от езерото Малави

7.7-8.5

10-15

 

Африкански цихлиди от езерото Танганика

8.5-9.3

10-15

 

Много риби могат да се аклиматизират и към други параметри на водата,но ако искаме да ги развъждаме трябва да спазваме изискванията им към параметрите на водата.

Помнете,че рибите се чувстват добре дори и във вода ,която се различава по параметри от оптималната в разумни граници,но стойностите са стабилни.Ако искаме да променим параметрите е добре да го правим плавно с по 1-2 градуса на ден,не повече.

От друга страна,проучете каква е водопроводната ви вода,преди да си вземете риби,и съобразете покупката си с тези параметри.В противен случай се постарайте да изчислите,колко ще ви струва промяната на тези параметри и дали ще ви е изгодно.

 

 Използвани материали от: http://www.ekzotika.com/

 

 

 

 
eXTReMe Tracker